В търсене на извънземен живот: Странности в космоса
Откакто астрономите се взират в звездите и планетите, съществува и изкушението да отдадем необяснимите неща във вселената на извънземните.
Когато през 60-те години на предишния век са открити пулсарите (силно магнетизирани звезди), споделя Сет Шостак, старши астроном от Института SETI в Калифорния, „ те в началото са наречени МЗЧ (LGM), от „ дребни зелени човечета “ от астрономите от Кеймбридж, тъй като не знаят какво са.
Но какво да кажем за многото други загадки във Вселената, които астрономите към момента не са разрешили? Наскоро учени, ангажирани с търсенето на извънземен разсъдък (Search for extraterrestrial intelligence, SETI), допускат, че е време, с изключение на да слуша, и да се гледа за извънземен живот. „ Изследователите от SETI вършат тъкмо това, което прави Франк Дрейк в първия опит на организацията преди 60 години “, споделя Шостак. Тогава създателят на SETI, Франк Дрейк, допуска, че защото животът се развива на Земята, той най-вероятно може да бъде открит и на планети сходни на нашата, които обикалят към звезди като нашето слънце. Той и други насочват радиоантени към звездни системи и стартират да слушаха. Днес учените, ангажирани с търсенето, считат, че е време за смяна. „ Струва си освен да прави това, което започнахме преди 60 години, само че и да следим за необикновени феномени “, споделя Шостак. „ Вселената съществува от три пъти повече време, отколкото Земята, тъй че може да има извънземни, които са доста, доста по-напреднали от нас – освен хиляди години, само че и милиони, даже милиарди години по-напреднали. Какво биха могли да построят? Може би биха могли да създадат лична звездна система? “
НАСА неотдавна отпусна безплатна помощ за план на SETI, който ще търси извънземни „ механически остатъци “, като масиви от слънчеви панели на далечни екзопланети и сходни. Breakthrough Listen, най-голямата самодейност на SETI досега, мисли още по-мащабно, търсейки комплицирани инженерни планове, обхващащи цели звездни системи или даже галактики.
Художествена репрезентация на Дайсъновата сфера
Една извънземна мегаструктура може да накара звездите да наподобяват извънредно ярки. Дайсъновата сфера, да вземем за пример – сфера от пръстени от великански слънчеви панели, построени към звезда, с цел да улови допустимо най-вече от силата им – е наречена на физика Фрийман Дайсън, който разпространява концепцията в научна публикация от 1960 година „ Нормално е да чакаме, че в границите на няколко хиляди години след навлизането си в етап на индустриално развиване, всеки образован тип ще сътвори изкуствена биосфера, която изцяло заобикаля родната му звезда “, написа той.
Подобни великански структури могат да поемат доста сила. Не всичката обаче би могла да се изконсумира от цивилизацията, която я събира, и надлежно излишъкът ще бъде излъчен в космоса под формата на топлота, която би изглеждала изключително ярка в инфрачервения набор.
„ Трудното е, че към звезда би трябвало да кипи много голяма промишленост, с цел да засечем непотребната топлота “, споделя Джейсън Райт, професор по астрономия и астрофизика в държавния университет в Пенсилвания. „ Извънземните би трябвало да употребяват най-малко 1% от светлината на звездата, с цел да има видим резултат. “ Освен това доста звезди създават спомагателна инфрачервена светлина като нагряват близкия прахуляк или метеорити.
Художествена репрезентация на неутронна звезда
„ Никоя звезда не би трябвало да наподобява по този начин. “
Не знаем дали Антони Пшибилски в действителност споделя тези думи през април 1960 година, когато полско-австралийският астроном употребява телескоп с цел да изследва бързо движещи се звезди в южното небе. Знаем обаче, че той прави изумително изобретение. Звездата на Пшибилски е с почти два пъти по-голям диаметър и четири пъти по-голяма маса от тази на слънцето, а повърхността й е с няколко хиляди градуса по-гореща от слънчевата. Тези черти вършат звездата впечатляваща, само че не и необикновена…
Това, което я прави странна, е нейният набор. Всеки химичен детайл оставя неповторим отпечатък в светлинния набор, а спектърът на Звездата я слага в клас, прочут като Химически характерни звезди – такива, които демонстрират извънредно обилие от разнообразни детайли.
Пшибилски разпознава барий, стронций, както и всичките 15 редки земни детайла в звездата си. И по-късно проучванията прибавят множеството актиноиди – радиоактивни детайли като нептуний, плутоний и кюрий. „ Всичко те са краткотрайни детайли – имат интервал на полуразпад едвам една година. Но звездата е там от милиони години, тъй че детайлите би трябвало към този момент да изчезнат. А не са. “
Чарлз Каули, почетен професор от Университета в Мичиган, който е управлявал няколко изследвания на звездата, споделя, че „ общоприетото “ пояснение за странната й химия е, че детайлите са „ левитират “ на повърхността поради магнитни полета и радиационно налягане изпод.
„ За мен това е много несигурно пояснение, само че нямаме по-добро “, споделя Каули. „ Има обаче доста благоприятни условия, свързани с изхвърлянето на материал на повърхността от околната среда. “ Например звездата може да е погълнала планета с високи концентрации на странните детайли. Или може да е минала през междузвезден облак, привързан с детайлите, изключително в случай че облакът съдържа парчета от конфликт сред две неутронни звезди, за които знаем, че създават редки детайли.
Художествена репрезентация на Звездата на Таби
Малко астрономически обекти са генерирали толкоз звук, колкото Звездата на Таби (или Звездата на Бояджиян). Наблюденията от галактическия телескоп Кеплер, които демонстрират, че светлината на звездата трепти неравномерно като може да падне с до 22% в продължение на няколко дни. Най-вероятното пояснение за спадовете е, че нещо минава пред звездата и отчасти я блокира.
Естеството на това „ нещо “ притегля вниманието на хората, когато Райт допуска, че може да са някакви извънземни мегаструктури. Но дългогодишно изследване на Табета Бояджиян, на която също е кръстена звездата, отхвърля тази възможност…
NGC 247
NGC 247 е красива вселена, която виждаме съвсем хоризонтално. Тя е по-малка от Млечния път, само че съдържа някои ярки и гъсти газообразни региони, където се образуват нови звезди. Най-необичайната му линия обаче е тъмна „ дупка “ от едната страна на ядрото на галактиката. Регионът съдържа няколко остарели, слаби звезди, само че съвсем няма млади.
Първоначално астрономите допускат, че празнотата може да е породена от гравитационни взаимоотношения с част от друга вселена. По-нови проучвания демонстрират, че празнотата може да се е образувала, когато леке от тъмна материя – теоретично, към този момент неоткрит материал, за който се счита, че съставя 27% от Вселената – минава през диска като камък през хартия. Ударът би разпръснал звездите и би издухал газа и праха за основаването на нови звезди.
